IEEE 802.11

IEEE 802.11 известен също под марката Wi-Fi, дефинира набор от стандарти за Wireless LAN/WLAN, разработени от работна група 11 на IEEE LAN/MAN Standards Committee (IEEE 802). Изразът 802.11x се използва да обозначи набор от стандарти и не бива да се бърка с нито един от неговите елементи. Не съществува самостоятелен 802.11x стандарт. Изразът IEEE 802.11 също така се отнася към първичния 802.11. За приложението на тези стандарти вижте Wi-Fi.

Серията 802.11 включва шест техники за модулация във въздушна среда, всички които използват един и същ протокол. Най-популярните техники са тези определени от 802.11b, 802.11a, и 802.11g; сигурността е била първоначално включена и по-късно разширена чрез подобрението 802.11i. 802.11n е друга модулационна техника, която е разработена. Другите стандарти от фамилията (c–f, h, j) са сервизни разширения или поправки на предишни спецификации. 802.11b е първият широко приет мрежов стандарт, последван от 802.11a и 802.11g.

802.11b и 802.11g стандартите използват 2,4 GHz честота, използвана (в САЩ) под Part 15 на FCC Правила и регулации. Поради избора на честотния канал 802.11b и 802.11g оборудването може да получи интерференция от микровълнови фурни, безжични телефони, Bluetooth устройства и други използващи тази честота. 802.11a стандартът използва 5 GHz честота и за това не се влияе от продукти, работещи на честота 2,4 GHz.

Спектърният сегмент на радиочестотата може да варира в различните държави.


Developed by StudentB