Java

Java
Парадигмамултипарадигмален, обектно ориентиран, структуриран, императивен, използващ обобщено програмиране, рефлексивен език
Реализиране през1995
АвторДжеймс Гослинг и
Sun Microsystems
Софтуерен разработчикOracle Corporation
Последна стабилна версияJava Standard Edition 11 (1.11) 25 септември 2018 г. (2018-09-25)
Типизация на даннитестрога, статична
ИмплементацияOpenJDK и много други
Програмни диалектиGeneric Java, Pizza
Повлиян отObjective-C, C++, Smalltalk
ПовлияваC#
УебсайтЗа разработчици
Java в Общомедия

Java, или джава, е обектно ориентиран език за програмиране, разработен от Sun Microsystems и пуснат в употреба през 1995 година, като част от Java платформата. Впоследствие се появяват множество други реализации включително от GNU, Microsoft, IBM, Oracle и други технологични доставчици. Изходният код, написан на Java, не се компилира до машинен код за определен микропроцесор, а се компилира до междинен език – така нареченият байткод. Байт кодът не се предава за директно изпълнение от процесора, а се изпълнява от негов аналог – виртуален процесор, наречен Java Virtual Machine (JVM).[1] Подобна реализация има своите предимства и недостатъци. Сред главните предимства са:

  • лесната преносимост между различните платформи (софтуерни или хардуерни) – веднъж написана и компилирана, една Java-програма може да бъде стартирана на различни компютри, независимо от архитектурата или от операционната им система. За целта е необходимо само да се инсталира виртуална машина за съответната платформа;
  • допълнителните действия, извършвани от виртуалната машина, като освобождаване на паметта от обекти (класове), които не се използват (Garbage collector), проверка за размерността на масивите;
  • възможността за контрол на правата на потребителя на ниво виртуална машина
  • първоначално заделяна на heap, част от паметта резервирана за джава
  • висока степен на сигурност поради факта, че програмистите не работят директно с паметта и др.

Главен недостатък е необходимостта от допълнителни ресурси (под формата на процесорно време и памет) за работата на самата виртуална машина.

Съществуват и компилатори, които превеждат байт кода до машинен код. Недостатък при използването им е, че тогава програмата не може да се стартира на различни платформи.

Ранните версии на виртуалните машини страдат от слаба производителност поради необходимостта от компилиране на байт кода до машинен код. Този проблем е решен в значителна степен след въвеждането на JIT компилатора във виртуалната машина.

Java e език за програмиране от високо ниво с общо предназначение. Синтаксисът му е подобен на C и C++, но не поддържа много от неговите възможности с цел опростяване на езика, улесняване на програмирането и повишаване на сигурността. Програмите, написани на Java, представляват един или няколко файла с разширение .java. Тези фай­лове се компилират от компилатора на Java – javac до изпълним код и се записват във файлове със същото име, но различно разширение .class. Клас-файловете съдържат Java байткод инструкции, изпълним от вирту­алната машина.[1]

Ето примерна версия на програмата „Hello, world!“ (в системна конзола), написана на Java:

class HelloJava {
    public static void main(String[] arguments) {
        System.out.println("Hello, Java");
    }
}
  1. а б Наков, Светлин. Въведение в програмирането с Java. 2017. ISBN 978-954-400-055-4. с. 53-80.

Developed by StudentB