VHS

Video Home System,^[1] или по-известна със съкращението си VHS,^[2] е система за запис на видео, разработена през 70-те години на ХХ век от японската фирма JVC. Пусната е за публична употреба през втората половина на 1970-те години. В края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век е заемала 50% по време на войната на видеостандартите („VHS срещу Betamax“), която по-късно продължава и печели. Характеристиките, с които печели, са възможността за запис на видео за по-дълго време, по-бързо пренавиване на лентата и по-проста система за движение на лентата. Отвореният стандарт, използван от VHS технологията, позволява масово производство без допълнителни лицензионни такси и разходи.^[3] Най-вече поради последното VHS най-накрая излиза победител над другите домашни лентови видеоформати към 1990-те години.

В последните години форматите за оптични дискове предлагат по-добро качество от видеокасетите и превземат филмовите студиа, магазините и услугите за видео под наем.^[4] Към 2006 г. в САЩ спират да предлагат нови заглавия на филми във VHS формат, заменяйки ги с формати като DVD и Blu-ray Disc. На 31 декември 2008 г. последният голям американски доставчик на предварително записани VHS касети „Distribution Video Audio Inc.“ от Палм Харбър, Калифорния, изкарва последната партида.^[5]